Слънчевата система съдържа разнообразни тела, които попадат в различни категории. Противно на предишните научни схващания, за много от тези категории вече се знае, че не са ясно разграничени. Възприети са следните категории:

• Слънцето, звезда от спектрален клас G2, която съдържа 99,86% от масата на системата.
• Планетите в Слънчевата система са осемте тела, наричани Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.
  • Сравнително големи тела на орбита около планетите се наричат спътници, понякога още „луни“ аналогично на естествения спътник на Земята — Луната.
  • Прах и малки частици на орбита около планетите, формиращи планетни пръстени.
  • Малки по размери обекти, създадени от човека, на орбита около Земята, а понякога и около други планети (виж изкуствен спътник и космически апарат).
  • Планетите са се формирали от предпланетарни тела, които са съществували скоро след зараждането на Слънчевата система и впоследствие са кондензирали в по-големи тела като планети и спътници, били са погълнати от Слънцето или изхвърлени от Слънчевата система.

• Астероидите са обекти, по-малки от планетите. Повечето от тях са съставени от неизменчиви минерали. Разделени са на астероидни групи и астероидни семейства според специфичните си орбитални характеристики.
  • Астероидни спътници се наричат астероиди на орбита около други астероиди. Те не са ясно разграничими както планетните спътници, като понякога са почти толкова големи, колкото партньора си.
  • Троянските астероиди представляват астероиди в точките L₄ или L₅ на Юпитер, въпреки че понякога понятието се използва за астероиди в коя да е планетна точка на Лагранж.
  • Метеоритите представляват астероиди, преминали и частично сублимирали в земната атмосфера, преди да достигнат земната повърхност. Метеорите са малки астероиди, които сублимират напълно в земната атмосфера.
• Кометите представляват тела, съставени предимно от лед. Техните орбити са силно ексцентрични, перихелият им е по-близък до Слънцето от орбитите на вътрешните планети, а афелият им е отвъд орбитата на Плутон. Съществуват и комети с по-близък афелий. Стари комети, чиито летливи елементи се се изпарили под действието на слънчевата топлина, често се категоризират като астероиди. Някои комети с хиперболични орбити вероятно са се образували извън Слънчевата система.
• Кентаврите са ледени тела, подобни на комети, но с по-малко ексцентрични орбити, оставащи в района между Юпитер и Нептун.
• Транснептуновите обекти са ледени тела, чийто среден орбитален радиус лежи отвъд този на Нептун. Те се разделят на:
  • обекти от пояса на Кайпер с радиус на орбитата между 30 и 100 AE. Предполага се, че са източник на кометите с краткотраен живот. Обекти от пояса с орбити подобни на Плутоновата са наричани плутини. Към тази група спадат също Плутон и неговите спътници. (Преди 2006 г. Плутон се считаше за планета.)
  • Обекти от облака на Оорт (в момента хипотетични) с радиус на орбитата между 50 000 и 100 000 AE. Този район се смята за източник на кометите с дълготраен живот.
• В Слънчевата система има известно количество космически прах, който е причина за зодиакалната светлина. Повечето от космическия прах се намира в равнината на еклиптиката. Част от него вероятно е с междузвезден произход.

Източник

Как да премахнете тази реклама?