Космически обсерватории
Освен наземни телескопи, астрономите изпращат телескопи и в космоса. Космическите обсерватории могат да наблюдават астрономически обекти в честоти от целия елелектромагнитния спектър, включително такива, които не се наблюдават от Земята, понеже не проникват през земната атмосфера. Земната атмосфера е непроницаема за ултравиолетовите, рентгеновите и за гама-лъчите и частично непроницаема за инфрачервените лъчи и затова тези лъчения могат да се наблюдават с космчиеските телескопи разположени над атмосферата.[4] Друго преимущество на Космическите обсерватории, е че техните наблюдения не са засегнати от метеорологичните промени в атмосферата.[5]
Единственият космически телескоп, който работи във видима светлина, е Космическият телескоп Хъбъл. Той беше изведен в орбита и обслужван от космическата совалка (бяха изпратени 5 сервизни мисии до Хъбъл, а тази от май 2009 беше последна [6]) докато много други космчиески телескопи изобщо не могат да бъдат обслужвани и ремонтирани.[7]
Очаква се той да бъде приземен през 2013, а малко по-късно да бъде изстрелян неговият заместник — Космическият телескоп Джеймс Уеб, който ще има диаметър на огледалото около 6 m (за сравнение диаметърът на огледалото на Хъбъл е 2,4 m).
Други космически телескопи са Чандра и XMM-Newton (ренгенови лъчи) Спицер (инфрачервени) и други.
