Защо децата са различни?
Потънали в ежедневието, в битката за оцеляване, нямаме сили да обърнем достатъчно внимание на най-ценното, което имаме – децата си.
Оставени на възпитанието на телефона, таблета и компютъра непрекъснато стимулирани, външно пасивни, а вътрешно, сякаш в лунапарк, постоянно качени на най-ярката и забавна въртележка.
Опитвали ли сте да вземете телефона, таблета от ръцете на дете?
Чували ли сте неистовото пищене?
И в момента в който му го върнете то престава да вика.
Нека никого не обвиняваме.
Поставете се на тяхно място.
Родено – детето е измъкнато от защитената, уютна и топла среда и е попаднало в свят пълен с информация.
Да, те природно, като от самосебеси, като на шега се справят със сложните за нас технологии, за които на нас са ни били необходими понякога години, за да ги овладеем. Ориентират се безпогрешно.
Но това не означава, че са по-умни, по-можещи и готови да се справят със живота.
Напротив, точно обратното.
Децата като увити в пашкули, откъснати от реалността, с изрязани човешки сетива, не разбират защо плачеш.
Не знаят, че не трябва да се качваш на високо, защото може да паднеш.
Не знаят, че не се скача пред колите, когато се движат по улицата. Не умеят да се пазят.
Доверяват се на всеки.
Непригодни за живот.
………
Следва продължение…..
Ася Борисова
