Видове мед
Според вида на растенията от които е събран нектарът, медът бива полифлорен (от различни растения) и монофлорен (предимно от един вид растения). Установено е, че медът приема хранителните и лечебни свойства на растенията, от които е получен. Химичният състав на меда е сложен. Въглехидратите са основният му компонент и съставляват около 95-99% от сухото му вещество. Белтъчините се съдържат в малки количества (0,3-0,5%), но имат голямо значение, особено за организма на децата. От микроелементите най-застъпени са: калций, натрий, фосфор, желязо, хлор, сяра, йод, манган, силиций, алуминий, телур, кобалт и др. В малки количества са установени следните витамини: В1 (тиамин), В2 (рибофлавин), никотинова киселина, пантотенова киселина, С (аскорбинова киселина). В меда е установено наличие на флавоноиди (0,1%), които влияят върху пропускливоста на капилярите и тяхната чупливост. Те притежават спазмолитично, коронароразширяващо, противовъзпалително и регенеративно действие. Антибиотичните вещества в меда според някои автори имат растителен произход (т.нар. фитонциди) и зависят от растението, от което е получен медът. Според други автори антибактериалната активност на меда се дължи на натрупването в него на водороден прекис.
Акациев. Смята се за един от най-качествените видове мед. Цветът му е светъл, прозрачен, жълтозлатист. На вкус е приятен, сладък, с характерен за акацията аромат. Съдържа ароматни етерични масла и се употребява при безсъние, стомашно-чревни и жлъчни заболявания, успокоява кашлицата.
Липов. Един от висококачествените видове мед. На цвят е светложълт, прозрачен, с приятна миризма, когато кристализира, придобива бял цвят. Има антимикробно, противовъзпалително и леко отхрачващо действие. В народната медицина се препоръчва при простудни заболявания. Действа успокоително на нервната система.
Мед от конски кестен. Има тъмен цвят, слаб аромат и горчив вкус. Действува противомикробно. Укрепва капилярните съдове. Препоръчва се при бъбречни и стомашно-чревни заболявания.
Мед от слънчоглед. Има светлокехлибарен цвят със златист оттенък. Действува успокоително при спазми в бронхите и при стомашно-чревни колики.
Рапичен мед. Основно събран от цветовете на рапицата и пролетни билки, богат на етерично рапично масло, глицериди, белтъчини, е особено подходящ при заболявания на дихателната система и стомашно-чревния тракт.
Мед от тютюн. Има светъл цвят, горчив вкус, аромат на тютюн и кристализира бавно. При загряване горчивината му намалява. Не е подходящ за храна на хората, а само за пчелите.
Мед от детелина. От червената детелина има червено жълт цвят, а от бялата – млечнобял. Добро хранително и укрепващо средство. Действува диуретично. Подобрява функциите на белите дробове.
Лавандулов мед. Има златист цвят, сладък вкус и приятен аромат. Има противомикробно, спазмолитично и слабо успокояващо действие. Препоръчва се при стомашно-чревни колики, мигрена, неврастения и др.
Мед от люцерна. Има бял, янтарен или светложълт цвят, приятен вкус и аромат. Консистенцията му е течна. кристализира бавно, на зрънца. Има ценни хранителни свойства и профилактично действие.
Мед от малини. Цветът му е светложълт. Сладък, хранителен и е един от най-приятните на вкус. Действува благоприятно на нервната и храносмилателната система.
Манов мед. Получава се от иглолистни (бор, бяла ела, червена ела, смърч и др.) и от широколистни дървета (дъб, явор, бук, липа, върби др.). На цвят е тъмно зелен, но може да бъде тъмно кафяв до червен. Има гъста консистенция. Кристализира бавно. Мановият мед съдържа всички вещества, които влизат и в състава на нектарния, но има повече минерални соли.
Медът от бор, бяла ела, смърч и др. съдържа етерични масла и смоли, богати на алдехиди, вторични терпентинови алкохоли и др. Има противовъзпалително действие и затова се препоръчва при възпаление на дихателните пътища. Притежава и диуретичен ефект.
Мановият мед от дъб, явор, бук, липа, върби и др. се отличава от меда от иглолистните дървета по това, че съдържа повече прашец. Има по-малко количество смоли, действува очистително и успокоява нервната система и червата.
Мановият мед се препоръчва при гръдни болести, тъй като съдържа най-много минерални вещества и антибиотици.
Някои пчелари правилно продават манов мед под наименованието „балкански“ или „горски“. Всички тези видове мед са манови, в състава на които влиза повече или по-малко и нектар от горски или полски медоносни растения.
