Системата на образование не отговаря на съвременните предизвикателства и не само в България. Въпреки това ние учителите сме длъжни да работим и да даваме най-доброто, на което сме способни. По някакъв начин предмета, по който преподавам информатика и информационни технологии е нов и сякаш в годините се смята за не фундаментален и толкова важен от родители и ученици. Говоря за масовите разбирания, а не за малкото ученици, които са привлечени от информатиката и се занимават системно самостоятелно от новостите и това, което е в обсега на техните интереси. В същото време новите форми на труд все по-активно се опират на високото ниво на знания и дигитални компетентности. Няма професия вече, която да не се нуждае от информационните технологии. Всеки млад човек трябва да може да се изразява освен грамотно писмено и говоримо също и графично. Графичното изразяване вече не е приоритет само на художниците. Има и нова форма на комуникация – виртуална, която изисква и нови общоприети правила. Всички тези неща могат да се научат само в училище, защото технологиите изпреварват продължителността на един дори на четвърт човешки живот.
Образованието е консервативна система. На всички ни се струва, че промените в нея сякаш я затормозяват още повече, а резултатите в България засега не са повод за гордост. Всеки учител е длъжен да се адаптира и да предостави на учениците си еднакви възможности за развитието им. Информатиката е наука, в която има много абстракция. Обнадеждена съм от това, че в учебните програми се въвежда модул „Компютърно моделиране“ и една прекрасна платформа за това „Scratch“ още в начален етап. Тя е основана на визуален език за програмиране, който по уникален начин удовлетворява стремежа към творчество сред децата, а заедно с това се развива алгоритмичното и системно мислене.
Познанието е естествено за децата. Моята роля като учител е да помагам на учениците да повярват в собствените си сили и да им напомням, че умеят нещо и ако положат усърдие и труд могат да постигнат много. Трудно е да се запали искрата на любопитство у децата, но когато успявам те започват да учат самостоятелно и без странична намеса. Информационните технологии са точно такава част от познанието, която интуитивно може да се разкрие и да се използва.
