Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
-
-
- — Христо Ботев, из баладата „Хаджи Димитър“
- …Добре облечен, руса коса, очи май зелени, на бой – нисък, разтъртен. Върху него два пищова, ятаган черночирен, едно шишане с даалийски чакмак 5 педи дълго, 5 драма куршум носи. Годините му бяха около 20.
-
-
- — из спомените на Панайот Хитов за неговия знаменосец
- Паднал убит, ранен на 3 места. … Въпреки големите усилия, положени за залавяне на живи четници, никой от тях не искал да се предаде.
-
- — из рапорта на Мидхат паша до великия везир Али паша от 23 юли 1868г.
Из записките на Христо Македонски, четник и знаменосец в четите на Стефан Караджа и Хаджи Димитър
Аз се спрех в Букурещ, където Караджата и Хаджи Димитър деятелно работеха за една преминаване в Турция. Въодушевлението беше голямо и приготовлението макар и тежко, но под енергията на двамата юнаци вървеше и не се спираше. Разбира се, че недостатък имаше от всичко, и от средства, пък и от хора. Не всеки се решаваше, пък и не за всякого беше то работа.
История на паметника
Изграден е през периода 1931–1935 година. Открит с тридневни тържества на 8 ноември 1935 година. Автори на паметника са скулптурът Стефан Пейчев и архитект Йордан Йорданов.Паметникът има сложно архитектурно – пластично решение. Издигната на висок пиедестал (12м), фигурата на легендарния сливенски войвода Хаджи Димитър ярко се очертава на фона на „Сините камъни“. В основата на паметника са разположени бюстовете на сливенските възрожденци Панайот Хитов, Добри Чинтулов, д-р Иван Селимински, д-р Георги Миркович, Сава Доброплодни, Георги Икономов, Иван Добровски.През 1993-1994 година паметникът беше основно реставриран.