Архив на категория: Ансел Адамс

Великият Ансел Адамс

Без да се преувеличава може да се твърди, че Ансел Адамс (Ansel Adams) е бил велик човек. Освен болест, фотографията е била за него муза и основно увлечение. За своят живот той е допринесъл за фотографията толкова, колкото не е успял нито един обикновен фотограф, а приносът във фотографското дело изобщо е съпоставим с работите на хора, като Прокудин-Горский или Нисефор Ниепс …
Нещо интересно: Ансел става едва ли не единственият фотограф, който е достигнал такива върхове, започваики не от най-ниското, а със задоволително висок старт…
Но това е мит… Ансел е роден на 20 февруари 1902 г. в Сан Франциско, в семейството на калифорнийски бизнесмен, при това  достатъчно богат. 5 години след раждането на сина си, бащата се разорил, което се отразило и на самия Ансел: при своята енергичност, той станал затворен (и безусловно, талантлив!), а нееднозначните отношения в семейството (родителите му са имали класическо викторианско възпитание, а и са го родили много късно) са довели и до проблеми в училище, което той не завършил. На 12 е започнал да се занимава с музика, а на 19 – с фотография (родителите му подаряват Kodak No.1 Box Brownie). Тогава е придобил навика да броди сам в околностите, търсейки красиви места: често ходел в Йосемитската долина (планините Сиера Невада – така се влюбил в тези места, че до смъртта си всяко лято ги е посещавал) и търсел най-добрата гледна точка и атмосферни условия.
Още в началото на своята кариера на фотограф-пейзажист, когато Ансел за пореден път отишъл да снима в планината и бил практически над облаците, почуствал някаква незавършеност в откриващия му се пейзаж. Тогава той използвал силен филтър, който напълно изменил картината пред него и я насочил в руслото на собствените му усещания. Небето станало тъмно, а светлите участъци, които станали още по-ярки изглеждали ярки на фона на окръжаващия мрак.
 
Смята се, че тази снимка става начало на концепцията на Ансел Адамс за това, че фотографията не е това, което човекът обикновено вижда в реалността, а това, което вижда само фотографът, по-своему и различно. Самият Ансел е написал, че когато наблюдава природата, той практически не вижда това, което се случва пред него, а си представя нещо свое, особено, и прави снимка на това, което вижда само той.
При печат Адамс лично обрабатвал всички снимки, понякога с часове. Ансел не се страхувал да ретушира, да променя контраста, да подчертава играта на светлината и сенките, за да изрази по-пълно същността на снимката.
 
Далеч не всички са признавали и споделяли философията на Ансел Адамс. Особено ожесточени спорове се водели между него и не по-малко известния фотожурналист Картие-Бресон. Мнозина смятали, че моментът, в който „светът се разпада на парчета, а човечеството е в криза“, снимането на природата е просто недопустимо, по-важно е хората да се информират какво става по света. Въпреки това позицията на Ансел винаги остава непреклонна, а фотожурналистиката той смята за откровена пропаганда.
 
Мненията на корифеите се различавали и по въпросите за печата и обработката на снимките. За разлика от Адамс, Картие-Бресон смятал задачата на фотографа за завършена с натискането на спусъка, като той не е печатал снимки въобще.
 
В тези години е заснел най-добрите си кадри на природата, които се смятат недостижими и до днес, въпреки появата на цветната и цифровата фотография. Именно затова той толкова рано е преуспял във фотографията, и след 15 години (бил е на 32) станал член на съвета на директорите на Клуб Сиера (фотографско общество).
Разбира се, в това не биха могли да не участват и големи пари. През 1927 г. Той се запознава с Алберт Бендер, бизнесмен и покровител на изкуството (който му помага да подготви първото си портфолио и да направи първите си продажби). През същата година заснема първия си шедьовър, „Монолит“ и се запознава с Едуард Уестън, с който заедно създават „Група f/64“, която му помага да стане успешен и популярен през 30-те години. Eстествено, успехът не е бил постоянен и финансовите проблеми се срещали доста често. Освен с чистото изкуство, заедно с приятели успяват да разработят т.нар. „зонова система“, която става основа за създаването на експонометрите, по-съвършени версии на които се използват и до днес в съвременните фотоапарати.
 
Адамс е бил маниакално привързан към работата си. Казват, че работел по 18 часа на ден без почивка. В резултат на това написал 10 тома технически трудове по теория на фотографията, смятани за класика днес. Разбира се, без да се броят по-малките материали и статии.
 
Казват, че е ходил в планините до 80-та си годишнина. Но на снимките не властвали вече планините, а в голяма степен небето, което става все по-голямо и по-голямо, снижавайки хоризонта и освобождавайки място за себе си…

Цитати

“Дванадесет добри снимки за една година – това е добра реколта.” 

“Няма правила за правене на добри снимки. Има просто добри снимки.” 

“Истинската снимка не се налага да бъде обяснявана, нито пък може да бъде предадена с думи.” 

“Фотографията е много повече от предаване на реалните факти или идеи. Тя е съзидателно изкуство.” 

“Няма нищо по-лошо от брилятно ясна снимка с неясна идея.”

“Във всяка снимка винаги присъстват поне двама: фотографът и зрителят.” 

“Понякога успявам да попадна на някое място, когато Господ тъкмо е приготвил всичко и чака някой да щракне с апарата.” 

“Тайната на добрата снимка е да знаеш къде да застанеш.” 

“Когато думите не стигат, ще се изразявам със снимки. Ако и снимките не са достатъчни, ще се задоволя с мълчание.”

“В термина “фотопринадлежности” напоследък се включват фотографски джаджи с много съмнителна стойност.” 

“Подходът “щракам като картечница и все някоя ще излезе добра” е фатален за добрите резултати.” 

“Снимката е средство с любов и откровение да погледнем под повърхността и да покажем качествата на природата и човека, заложени във всеки обект.”

“Има смисъл да се обръща внимание на техниката само дотолкова, доколкото ще помогне на фотографа да изрази виждането си по-лесно и по-ясно.” 

“Изключителната лекота, с която можем набързо да направим посредствена снимка, често води до творческа катастрофа.” 

“Често пъти, когато гледам майсторска снимка, чувам музика!” 

“Не правим снимката просто с фотоапарата, влагаме в нея и книгите, които сме чели, филмите, които сме гледали, музиката, която сме слушали, хората, които сме обичали.” 

“Обикновено хората гледат снимката, но рядко гледат в снимката.” 

“В: “Кое бихте спасили първо от горящата къща – жена Ви или негативите?” О: “Жената – тя ще ми помогне да нося негативите.”

“Късметът по-често идва при подготвените.”