Започнах да се занимавам по-сериозно с фотография едва преди 2-3 години. Първоначално започна като обикновено запълване на времето, но после прерасна в нещо повече.

Когато бях 8-ми клас, ново училище, нови хора, точно ми бяха подарили нова камера и аз реших да я изпробвам върху учениците си. Те, разбира се, нямаха нищо против и не след дълго цялото училище знаеше, че има едно русо момиче, което постоянно снима. Дори ме караха да ходя на мачовете на отборите по футбол за да ги снимам. И така се започна. Камерата стана най-добрия ми приятел.

Лятото реших да експериментирам. Снимах всичко, по всякакъв начин. Запознавах се с обектите от различен ъгъл и развих едно различно виждане за нещата. Където и да отидех, дори без камерата, си набелязвах обекти и си представях как би станала хубава снимка, представях си как биха изглеждали през погледа на обектива. Фотографията се превърна в повече от хоби.

И така, когато станах 9-ти клас, показах някои свои снимки на госпожата по рисуване в училище и тя ги хареса, даже използва някои от тях за изложба. Снимките ми се харесаха не само от нея, но и от родителите и приятелите ми. Почувствах, че правя нещо значимо.

Оттогава насам фотографията стана част от живота ми. Тя ми помага да виждам нещата по един друг начин, помага ми да се изразявам и ми носи усещането, че това, което правя има значение.

“Дванадесет добри снимки за една година – това е добра реколта.” 

“Няма правила за правене на добри снимки. Има просто добри снимки.” 

“Истинската снимка не се налага да бъде обяснявана, нито пък може да бъде предадена с думи.” 

“Фотографията е много повече от предаване на реалните факти или идеи. Тя е съзидателно изкуство.” 

“Няма нищо по-лошо от брилятно ясна снимка с неясна идея.”

“Във всяка снимка винаги присъстват поне двама: фотографът и зрителят.” 

“Понякога успявам да попадна на някое място, когато Господ тъкмо е приготвил всичко и чака някой да щракне с апарата.” 

“Тайната на добрата снимка е да знаеш къде да застанеш.” 

“Когато думите не стигат, ще се изразявам със снимки. Ако и снимките не са достатъчни, ще се задоволя с мълчание.”

“В термина “фотопринадлежности” напоследък се включват фотографски джаджи с много съмнителна стойност.” 

“Подходът “щракам като картечница и все някоя ще излезе добра” е фатален за добрите резултати.” 

“Снимката е средство с любов и откровение да погледнем под повърхността и да покажем качествата на природата и човека, заложени във всеки обект.”

“Има смисъл да се обръща внимание на техниката само дотолкова, доколкото ще помогне на фотографа да изрази виждането си по-лесно и по-ясно.” 

“Изключителната лекота, с която можем набързо да направим посредствена снимка, често води до творческа катастрофа.” 

“Често пъти, когато гледам майсторска снимка, чувам музика!” 

“Не правим снимката просто с фотоапарата, влагаме в нея и книгите, които сме чели, филмите, които сме гледали, музиката, която сме слушали, хората, които сме обичали.” 

“Обикновено хората гледат снимката, но рядко гледат в снимката.” 

“В: “Кое бихте спасили първо от горящата къща – жена Ви или негативите?” О: “Жената – тя ще ми помогне да нося негативите.”

“Късметът по-често идва при подготвените.” 

Анри Картие-Бресон е френски фотограф, известен с концепцията за „решаващия момент“, която въвежда във фотографията. Картие-Бресон е разглеждан като един от пионерите на фотожурнализма, който той свързва с художествената фотография.

Картие-Бресон е сред съоснователите на известната фотографска агенция Magnum Photos. През 2003 г., една година преди смъртта му, в Париж на неговото име е създадена фондация, чиято цел е да съхрани наследството на Картие-Бресон.

Картие-Бресон е известен с прецизността на спусъка на фотоапарата си и графизма на композициите му, които той никога не прекадрира след като снимката е направена. Става известен с репортажите си от улицата, с живописното представяне на всекидневния живот, сред други приноси.

Картие-Бресон е често определян за митична фигура на фотографията на 20. век, който поради своето дълголетие той изживява почти изцяло, и чиито снимки представят едни от ключовите моменти на века. Неговият биограф Пиер Асулин го нарича „окото на века“.

В живота на Картие-Бресон се открояват четири главни периода. От 1926 г. до 1935 г. е под силното влияние на Андре Лот. По същото време е активен и в сюрреалистичните кръгове. В ателието на Лот, в артистичния квартал Монпарнас, учениците на художника се учат да търсят златното сечение в творбите на големи майстори. Още с излизането си, книгата на Матила Глика върху златното сечение^[1] става едно от настолните четива на Картие-Бресон, а търсенето на златното сечение пуска дълбоки корени в творчеството му.

На 23-годишна възраст заминава за Кот д’Ивоар, където прави първите си снимки. На следващата, 1931 г., публикува фоторепортаж от това пътуване. По-късно пътува и снима в Испания, Италия, Мексико, Мароко. Фотографиите на Бретон с изключителна точност отразяват географията на мястото, епохата, както и културния им контекст. Майсторството на композицията е плод на наученото при Лот. От Андре Бретон и сюрреалистите Картие-Бресон взима концепциите за конвулсивна красота, неподвижна експлозия (фотографската илюзия, при която субектите на снимката изглеждат едновременно неподвижни и в движение^[2]), магия на обстоятелствата (случайна среща)^[3] и завоалирана еротика. При завоалираната еротика субектът на желанието е скрит, а на снимката виждаме човека, обзет от това желание, което усилва желанието на зрителя да види обекта. ^[4]

От 1936 г. до 1946 г. Картие-Бресон е политически ангажиран и се бори да комунистическите си идеи, работи за комунистическата преса, кино и прави репортажи от фронта в Испанската гражданска война, от страната на републиканските сили.

От 1947 г. до 1970 г. се отдава на работата си в Magnum Photos. От 1970 г. до 2002 г. се оттегля от фотографската си дейност и се занимава с изобразително изкуство и е страничен наблюдател в обществото.

Остротата е буржоазна концепция.

Първите ти 10,000 фотографии са и твоите най-лоши.

Снимката е добра или лоша още в момента на нейното заснемане от камерата.

Докато работим, трябва ясно да съзнаваме какво прави.

Тябва за избягваме “щракането набързо” и без замисъл, претрупването с ненужни снимки, които само заемат памет и намаляват яснотата на цялостната картина.

Разбира се, че всичко е късмет.

До колкото ми е известно, снимането се възприема като процес, който трябва да улови това, което не може да бъде пресъздадено с друго визуално средство. Това е вик за освобождаване на себе си, а не начин за доказване на индивидуалност и оригиналност.

Трябва само да живееш – животът сам ще ти предостави снимките си.

Докато работиш се увери, че няма оставени празнини, че всичко е уловено, защото след това ще е твърде късно.

Мисли за снимката преди и след, никога докато я заснемаш. Тайната е в това да отделиш достатъчно верме. Обектът трябва да забрави за теб. След това обаче, трябва да действаш много бързо.

Фотографията не се е променила, откакто съществува освен в технологичен аспект, което според мен не е от особено значение.

Това, което подсилва съдържанието на една фотография е усещането за ритъм – връзката между формите и стойността.

Фотографията е нищо – животът е това, което ме интересува.

…рядкост е наистина, когато дадена композиция е изключително зле при заснемането и но след това може да се подобри и придобие нови форми в тъмната стаичка.