Започнах да се занимавам по-сериозно с фотография едва преди 2-3 години. Първоначално започна като обикновено запълване на времето, но после прерасна в нещо повече.
Когато бях 8-ми клас, ново училище, нови хора, точно ми бяха подарили нова камера и аз реших да я изпробвам върху учениците си. Те, разбира се, нямаха нищо против и не след дълго цялото училище знаеше, че има едно русо момиче, което постоянно снима. Дори ме караха да ходя на мачовете на отборите по футбол за да ги снимам. И така се започна. Камерата стана най-добрия ми приятел.
Лятото реших да експериментирам. Снимах всичко, по всякакъв начин. Запознавах се с обектите от различен ъгъл и развих едно различно виждане за нещата. Където и да отидех, дори без камерата, си набелязвах обекти и си представях как би станала хубава снимка, представях си как биха изглеждали през погледа на обектива. Фотографията се превърна в повече от хоби.
И така, когато станах 9-ти клас, показах някои свои снимки на госпожата по рисуване в училище и тя ги хареса, даже използва някои от тях за изложба. Снимките ми се харесаха не само от нея, но и от родителите и приятелите ми. Почувствах, че правя нещо значимо.
Оттогава насам фотографията стана част от живота ми. Тя ми помага да виждам нещата по един друг начин, помага ми да се изразявам и ми носи усещането, че това, което правя има значение.
