Алфред Айзенщат (Alfred Eisenstaedt), известен сред приятелите си с името Ейзи (Eisie), се родил в еврейско семейство на 6 декември 1898 г. в Западна Прусия. През 1906 г. семейството се преместило в
Берлин, откъдето по време на Първата Световна Война младият човек бил призован в армията. След като се уволнил започнал търговия с галантерия.
Берлин, откъдето по време на Първата Световна Война младият човек бил призован в армията. След като се уволнил започнал търговия с галантерия.Първият фотоапарат Кодак Алфред получил на 14 години. В средата на 20-те започнал да изпраща снимки в популярното в дохитлеровска Германия списание „Berliner Tageblatt“, по-късно започнал да продава снимки на „Associated Press“. По това време не мислел, че това е бъдещето му: „Фотожурналистиката едва се зараждаше, а аз почти нищо не разбирах от фотография“, – си спомнял той по-късно, – „За мен това беше приключение“.
В началото на 30-те, използвайки стъклени негативи и крайно неудобно фотооборудване, Алфред Айзенстед заснел няколко неща, които благодарение на своята историческа и художествена стойност влезли в съкровищницата от най-добри снимки на всички времена и народи. Много силна снимка била направена през 1933 г. в Женева по време на петнадесетата сесия на Лигата на Нациите. „Там … стоеше д-р Джозеф Гьобелс, хитлеровският Министър на пропагандата … Неочаквано той вдигна очи към мен и в този момент натиснах спусъка. Очите му бяха пълни с ненавист…тази снимка беше публикувана нееднократно по целия свят. Питаха ме, как се чуствам, когато снимам подобни персонажи. Разбира се, не много добре, но когато в ръцете ми има фотоапарат, аз не се страхувам от нищо“.
През 1935 г. Айзенщат почуствал, че Германия става все по-негостоприемна и заминал за Америка. Въпреки незнанието на езика, той бързо стигнал до успеха: още на следващата година станал един от първите фотографи на списание „Life“, който по замисъла на създателя си Хенри Люс „трябва да разказва истории, използвайки фотографии вместо текст“. Тогава списанието едва започнало дейността си и за факта, че станало най-популярното издание в САЩ и Западна Европа не е малка заслугата на Алфред Айзенщат.
В началото Айзенщат използвал средноформатен фотоапарат Rolleiflex, който много му харесвал, „защото Rolleiflex може да се държи ниско, без да се вдига до очите, по този начин никой не вижда, че снимам. Аз просто стоях неподвижен, като статуя. И никой не виждаше какво правя. За да се правят такива снимки трябва да си невзрачен и да умееш да се сливаш с тълпата“. Ако към това се добави и ниският (около метър и петдесет) ръст на фотографа, ще стане понятно, че той е бил практически невидим – не само с Rolleiflex, но и с Лайка.
От самото начало на своята кариера Алфред Айзенстед се старал да съчетае в работите си репортерското и художественото. „Започнах като пикториалист“, – си спомнял той, – „И сега аз се старая да правя красиви снимки“. И това му се отдавало! За повече от половин век работа той направил десетки снимки, превърнали се във фотоикони на XX век. През 1954 г. се състояла първата самостоятелна изложба на фотографа в Ню Йорк, след която последвали десетки други. През 1958 г. списанието „Popular Photography“ го включило в десетте най-добри фотографи на съвременността.
