Остротата е буржоазна концепция.

Първите ти 10,000 фотографии са и твоите най-лоши.

Снимката е добра или лоша още в момента на нейното заснемане от камерата.

Докато работим, трябва ясно да съзнаваме какво прави.

Тябва за избягваме “щракането набързо” и без замисъл, претрупването с ненужни снимки, които само заемат памет и намаляват яснотата на цялостната картина.

Разбира се, че всичко е късмет.

До колкото ми е известно, снимането се възприема като процес, който трябва да улови това, което не може да бъде пресъздадено с друго визуално средство. Това е вик за освобождаване на себе си, а не начин за доказване на индивидуалност и оригиналност.

Трябва само да живееш – животът сам ще ти предостави снимките си.

Докато работиш се увери, че няма оставени празнини, че всичко е уловено, защото след това ще е твърде късно.

Мисли за снимката преди и след, никога докато я заснемаш. Тайната е в това да отделиш достатъчно верме. Обектът трябва да забрави за теб. След това обаче, трябва да действаш много бързо.

Фотографията не се е променила, откакто съществува освен в технологичен аспект, което според мен не е от особено значение.

Това, което подсилва съдържанието на една фотография е усещането за ритъм – връзката между формите и стойността.

Фотографията е нищо – животът е това, което ме интересува.

…рядкост е наистина, когато дадена композиция е изключително зле при заснемането и но след това може да се подобри и придобие нови форми в тъмната стаичка.  

Как да премахнете тази реклама?