Вижте това: http://www.daskalo.com/musicbook/
От тук можете да добиете информация за предстоящи концерти на Георги Николов, също така и новини и клюки за най-големите звезди от българската и световната сцена.

Възможно ли е да имаме проблем, а да не знаем за него?

Възможно е! Причината е в това, че алкално-киселинният баланс (киселинността на тялото) е динамично изменящ се фактор, силно свързан с храна, физическа активност и здравен статус. Човешкият организъм е отворена система, която непрекъснато извършва обмяна на вещества, енергия и информация с околната среда. Той е така устроен, че да понася колебания в стойностите на различни вещества в неговите клетки и телесни течности в точно определени граници. В него се поддържа относително постоянство, наречено хомеостаза.

Всяко (дори и минимално) отклонение от това динамично равновесие неминуемо провокира някаква реакция в клетъчното или междуклетъчното пространство с цел постигане на баланс и възстановяване на нормалните нива и съотношение между съответните субстанции.

Това се отнася с особена важност за кръвта. Специално за нея тялото ни, използвайки запаси, всячески се стреми да поддържа сравнително точни показатели на разнородни по състав и структура молекули: захари; различни по вид, структура и предназначение белтъчини; електролити и соли; газови молекули; комплексни съединения и т.н.

Химичен баланс в тялото

Когато в кръвта не може да се постигне "програмираното" равновесие, изразяващо се в определени концентрации на тези молекули, е възможно да възникнат рискови последици. Те могат да се усетят слабо от тялото (под формата на леки структурно-функционални промени в клетките) или дори да доведат до фатален край.

От друга страна, ако в съответната среда бъдат въведени непривични и непознати за нея "агенти", това също може да доведе до различни по сила и мащаб проявления (дори промени в структурата и функцията на тъканно и органно ниво, дисбаланс, увреждания, болестни състояния).

Нормалното функциониране на всички органи се обезпечава от безпрепятственото протичане на всички физиологични процеси в организма. То зависи от наличието на различни по вид и структура вещества, които пряко участват в тях или спомагат тяхното осъществяване. Такива са хормони, ензими, йони.

Например при мускулното съкращение участие взимат калциеви йони – при единично мускулно съкращение и последвалото отпускане на мускулното влакно, тези йони се свързват с различни негови градивни компоненти (тропонин и саркоплазмен ретикулум). Калцият участва и в енергетичното обезпечаване на мускулното съкращение. С това, разбира се, не се изчерпва неговия принос в още много процеси в човешкото тяло.

Вече сте запознати достатъчно подробно с натрия и калия и тяхното значение за жизнените процеси. Друг такъв много важен минерал е магнезият. Какво е общото между тези три химични елемента и техните йони – в химически аспект те спадат към групата на алкалните метали. Те и съединенията им проявяват основни свойства.

Противоположни по характер и различни по структура и свойства на основите са киселините. Пример за такава е солната киселина, участваща в състава на стомашното съдържимо. Могат да бъдат налични и под формата на "кисели" соли – електролити, при чието разграждане се отделят и водородни йони.

Когато говорим за различни вещества във вътреклетъчното и в междуклетъчното пространство, трябва да сме наясно, че става въпрос за разтворени (във вътрешната течна среда – кръв, лимфа, урина) вещества. Съществена характеристика на киселинността или основността на разтворите (все пак да не забравяме, че над 70% от тялото ни се състои от вода) е  водородният експонент (pH)– показател за определяне на концентрацията на водородни катиони в тях.

pH ("пе ха") варира в различни системи в организма – pH в стомаха варира от 1,5 до 3,5; в панкреаса ~ 9, в жлъчката – 7,6-8,8; в урината – 4,6-8,0. Кожата на тялото е с киселинност pH 4–6.5. Известно е, че редица физиологични процеси в тези органи и системи биха могли да протичат само при горепосочените стойности на pH – например при такава стойност ензимът пептаза изпълнява своята роля в разграждането на някои протеини в стомаха.

В някои случаи отклоненията от подобни специфични стойности биха били и животозастрашаващи. Нормалната стойност на pH на кръвта е 7,35-7,45 (леко алкална), докато при стойности pH = 7,1 настъпва кома, а при pH=6,8 – смърт.

Важно е да се отбележи, че ензимите проявяват активност в определен интервал от pH – при неподходящи стойности на тези показатели те се "денатурират".

Механизми за баланс и отклонения от нормата за pH

Човешкият организъм като една малка вселена до известна степен е застрахован от подобни отклонения в киселинността на средата – той осъществява частичното й регулиране посредством т.нар. "буферни системи".

Това обикновено са специфични белтъчни молекули, които имат амфотерни свойства – т.е. възможност да се свързват химически и с киселини и с основи. Те "отнемат" йоните в излишък (напр. хидроксидни йони), добавяйки ги към себе си или отдавайки ги, след което ги пренасят извън средата или пък ги "доставят" в нея в зависимост от нуждите. По този начин те реагират на подобни промени в концентрацията на H⁺ или OH^– и подпомагат балансирането на киселинността.

Съществуват и други компенсаторни механизми – те  са свързани с промени в дихателната система (променят се нивата на pCO₂) и бъбреците (променят се нивата на хидрогенкарбонатните йони).

Когато собствените механизми на организма не успяват да възстановят необходимата киселинност и драстично е нарушен алкално-киселинният баланс, това води до следните болестни състояния:

• Ацидоза – прекомерна киселинност на телесните течности (нивата на pH спадат под 7,35). Бива респираторна, метаболитна и смесена.
• Алкалоза – концентрация на водородни катиони под изискуемия минимум, повишено количество хидрогенкарбонати и намалена киселинност – повишена основност на на кръвта (pH > 7,45). Основно се дължи на метаболитни нарушения. Причините са възникването на такова състояние са многобройни и се дължат предимно на бъбречни нарушения и увреждания, употреба на диуретици, наследствени заболявания, хипертония, системно пренатоварване или отравяне, недостиг на  калий в организма, повръщане и т.н. В днешно време, при традиционно хранене и здрав организъм е по-трудно да се достигне до такова състояние.

Какви признаци и симптоми подсказват за наличието на такъв дисбаланс и са характерни за него?

При ацидозата се наблюдават главоболие, гадене, повръщане, обща слабост, промени в менталния статус от летаргия до кома, дезориентация, задух, повишена дихателна честота, вцепененост, мускулна слабост и сърдечно-съдови смущения, гърчове; припадъци бъбречна недостатъчност; белодробен оток; кето- и лактатна ацидоза. Възможно е да се достигне до намаляване на броя на сърдечните съкращения (спадане на пулса) и да се получи "ацетонов дъх".

Алкалоза е възможно да се прояви с безпокойство, мускулни крампи, скъсено дишане, аритмии, обща слабост, хипофлексия, изтръпвания, недостиг на кислород, мравучкания, гърчове и т.н.

Как биха могли да се избегнат тези неприятни състояния? 

За да може последствията от нарушено алкално-киселинно равновесие да бъдат избегнати, е необходимо да се води балансирана диета, която да набавя едновременно достатъчно "кисели" и "алкални" хранителни вещества, с лек превес от последните.

Съвременното общество, включително в България, масово употребява хранителни продукти, бедни на витамини и минерали (алкалнообразуващи) и в менюто ни преобладават храни, богати на бързи/прости въглехидрати, животински мазнини и протеини.

Както беше споменато, реакцията на средата в кръвната плазма е леко алкална. Именно затова е добре да се поддържа такава, защото промените в кръвта пораждат най-драстични реакции в организма. Целта е да се неутрализират отклоненията от нормалното pH посредством въвеждане на антагонистични съставки в организма, които да неутрализират абнормните нива на pH (например при повишена киселинност – вливане на бикарбонати/прием на алкализиращи продукти).

За да успеем да нагодим дневното си меню спрямо нуждите на нашето тяло и да се опитаме да се храним балансирано, е добре да сме наясно със свойствата и влиянието на различните хранителни продукти върху алкално-киселинния статус на организма.

Какво наричаме "кисели" или "алкални" храни?

За Западна Европа в учебниците по хранително-вкусова химия е прието да бъдат определени стойностите на pH на различните видове хранителни продукти. Тези стойности са базирани както на практически измервания на киселинността (например с лакмусова хартия), така и на база на техния хранителен (витаминозно-минерален) състав. И двата начина биха могли да бъдат точни измерители на pH на храни и напитки.

Следвайки основните дефиниции за pH, можем да съдим за киселинността на храните: pH със стойност 7 се счита за неутрално. Нивата на този показател под или над тази стойност характеризират съответно кисела или алкална реакция на средата. Те могат да варират от 0 до 14.

Лимоните например показват стойност 2.0 по pH скалата и са много кисели (и то не само на вкус). Както знаем, те са изключително богати на органични киселини – лимонена и аскорбинова киселина. Яйчният белтък е с pH8 – леко алкална реакция. Това може да се обясни с наличието в състава му предимно на вода, амфотерни аминокиселини и малки количества алкални минерали (калций,натрий, магнезий). На този принцип може да се определя pH и за други продукти.

Другият подход, който можем да използваме, за да преценим какъв ефект биха имали определени хранителни продукти върху киселинно-алкалния статус на нашия организъм след приемането им, е като ги категоризираме като киселинообразуващи (подкиселяващи) или основообразуващи храни. Те придобиват такова значение след храносмилателната обработка и поради ефекта им върху киселинността в тялото.

• С други думи, киселинообразуващи храни могат да бъдат наречени тези продукти, при които впоследствие разграждането им в храносмилателната система се отделят остатъци (утайки) със съдържание на хлор, фосфор или сяра. Именно последните участват в състава на организмовите киселини (например солната киселина).
• Основообразуващите храни пък след разграждането си водят до отделянето на алкални елементи, които могат да придадат основен характер на средата. Това, разбира се, е в сила за здрави хора с нормално функциониращи храносмилателни органи.

Кои са тези продукти?

Може да се направи справка със следната таблица. Стойностите за различните хранителни продукти се базират на опитно установени промени в уринарното pH след техен прием.

Таблица 1 показва стойностите на водородния експонент (pH) при някои органи и телесни течности.

Таблица 2 показва потенциал за киселинност (PRAL) на някои хранителни продукти.

Като цяло данните са противоречиви, но много повече са научните доказателства за ползите от спазването на една "високоалкална" диета, отколкото научните хипотези или твърдения, според които такъв начин на хранене би могъл да навреди.

Логично е да бъде така поради факта, че той се базира на повишен прием на зеленчуци и плодове (или бикарбонати/цитрати), за чиито полезни свойства за здравето знаем предостатъчно. На този етап е известно, че такъв тип диети:

• могат да облекчат симптомите на ГЕРБ (гастроезофагиална рефлуксна болест);
• по мнения на американски ревматолози е възможно да облекчат артритни оплаквания;
• могат да подобрят костното здраве и състоянието на болните от остеопороза. Установено е, че прием на калиев бикарбонат при възрастни пациенти е довел до намаляване загубите на костна плътност и загубите на калций през отделителната система. Прилагането на такава диета при по-възрастни пациенти би могла да бъде от полза и за запазването на мускулната маса и издръжливост.
• стимулират производството на растежен хормон, заедно с произтичащите от това позитиви. Неслучайно имаме песничка "Зеленчуци който не яде…".
• увеличават количеството на вътреклетъчния магнезий, който от своя страна активира така необходимия за организма витамин D и подпомага доброто функциониране на някои ензимни системи.
• намаляват риска от образуване на бъбречни камъни и развитие на бъбречни заболявания.

 Също така е установено, че алкални разтвори имат изразен бактерициден ефект срещу индивиди от щам Staphylococcus. Недостигът на бикарбонатни йони в дуоденума е от решаващо значение за пациенти с язва на дванадесетопръстника.

Известни са и примери с неблагоприятен ефект при такива диети, дължащи се най-вече на неправилното им прилагане – ексцесивен прием на сода бикарбонат, минерални суплементи. Например високоалкални съставки могат да навредят на зъбния емайл, да дразнят стените на стомаха и т.н.

Всичко това не означава, че трябва да се превръщаме в заклети вегетарианци или да поддържаме строго и стриктно ежедневно меню. Храненето ни следва да бъде съобразно възможностите ни, в зависимост от кондицията ни и в разумни граници, ако желаем да поддържаме оптимално здравословно състояние.

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=NlKwxwlZ0qU

Плодовете са източник на много от основните витамини и хранителни вещества нужни на организма. Те съдържат много важни витамини, необходими за извършване на биохимични реакции, от решаващо значение за човешкото развитие и растеж. Нека да разлгедаме някои плодове съдържащи витамини, които играят важна роля в поддържането на здраво тяло.

Витамин А
Този витамин играе важна роля при клетъчното размножаване и образуването на хормони. Също така е от съществено значение за стимулиране на имунната система и подобряване на визията и растежа на косата. Освен това, витамин А насърчава растежа и правилното развитие на костите и зъбите, а недостигът му може да придизвика заболявания като нощна слепота, суха кожа, слаби кости и зъби.

Портокал, диня, къпини, праскови, киви и ябълки са някои от плодовете, богати на витамин А.

Витамин B1
Известен още като тиамин, витамин B1 е важен за превръщането на въглехидрати в енергия. Също така е важен за осигуряване на нормалното функциониране на сърцето, нервната система и мускулите. Недостигът на витамин B1 причинява заболяване, известно като бери-бери, симптомите на което включват, умора, изтръпване на ръцете и краката, мускулни болки, загуба на апетит и повръщане. Понякога това заболяване може да засегне и сърдечно съдовата система.

Той съдържа в грейпфрут, манго, портокал, малини, круша, лимон и ананас.

Витамин B2
Рибофлавин или по-известен като витамин B2, играе значителна роля в производството на червени кръвни клетки и в растежа на тялото. Плодът с най-високо съдържание на витамин B2 е кивито.

Витамин B3
Този витамин е от съществено значение за правилното функциониране на храносмилателната и нервната система. Достатъчния прием на витамин B3 предотвратява появата на болестта “пелагра”, която причинява стомашно чревни разстройства, дерматит, умствена обърканост, безсъние и дори деменция. Витамин B3, известен като ниацин е необходим и при освобождаване на енергия от храната, както и за правилното функциониране на над 50 ензима.

Най-богатите източници на витамин B3 са бананите, прасковите, диня, киви и пъпеш.

Витамин B5
Известен още като пантотенова киселина, витамин B5 е от съществено значение за метаболизма. Той е необходим и при производството на холестерол, който от своя страна стимулира производството на витаин D. 

Най-често се намира в бананите и оранжевите цитрусови плодове. 

Витамин B6
Пиридоксин или витамин B6, играе много важна роля в метаболизма на въглехидрати, мазнини и протеини. Той помага в производството на антитела и по този начин играе важна роля за правилното функциониране на имунната система. Също така е необходим за производството на червени кръвни телца и доброто функциониране на нервната система. Неговия дефицит може да доведе до гадене, раздразнителност, безсъние, дерматит, астма и различни видове алергии.

Витамин B6 обикновенно се намира в банани и диня.

Витамин B9
Витамин B9 или по-известен като фолиева киселина е нужен за растежа на клетките и за правилното развитие на ембриона и поради това е много важно да се приема по време на бременност. Фолиевата киселина е важна за производството на червени кръвни клетки, ДНК  и съставните части на нервната система.

Ягода, къпина, киви, портокал и банан са плодовете с най-богато съдържание на витамин B9.

Витамин C
Поради силните си антиоксидантни качества, витамин C не позволява окисляването на свободните радикали, като по този начин предпазва тъканите и клетките от увреждане. Също така е важен за образуването на колаген, хрущяли, кръвоносни съдове и мускулите. Той улеснява и усвояването на желязо и намалява риска от сърдечно съдови заболявания и рак. 

Този витамин е щедро снабден в ябълка, банан, круша, портокал, лимон, слива, ягода, малина, къпина, грозде, манго и диня.

Витамин Е
Витамин Е е антиоскидант, който предпазва тялото от евентуални щети предизвикани от свободните радикали. Също така спомага за образуването на червени кръвни клетки и защитава клетъчната мембрана. Витамин Е е от съществено значение за правилното усвояване на витамин К.
Плодовете съдържат витамини, необходими за жизнените биохимични реакции на човешкото тяло и недостигът им може да доведе до различни болести. Витамините намаляват риска от фатални заболявания, като защитават организма от вредните свободни радикали. Освен това, плодовете са богати на минерали и фибри, които са водещ фактор за дълъг живот.

Зеленчуци

Витамините са необходимата субстанция за правилното функциониране на организма, а някои от тях също така и за правилния растеж. Заслужава си да знаете къде са витамините…

Витамин A – Бета каротен

» има влияние върху растежа, доброто зрение, предпазва кожата

» броколи, моркови, зеле, брюкселско зеле, тиквичка, цикория, спанак, маруля, киселец, магданоз, глухарче, грах, тиква, соя.
 

Витамин B₁, B₂, B₃, B₆

» отговарят за правилното функциониране на нервната и мускулната система

» патладжани, спанак,  боб, маруля, леща, киселец, глухарче, грах, картофи, соя, домати.
 

Витамин B₉

» подпомага за репродукцията на червените кръвни телца, улеснява усвояването на протеина

» фасул, броколи, зеле, спанак, зелен фасул, маруля, картофи, праз, боб, леща

Витамин C

» подпомага устойчивостта срещу инфекции, борбата с умората, абсорбиране на желязото

» целина, броколи, брюкселско зеле, карфиол, киселец, цикория, спанак, маруля, ряпа, магданоз, глухарче, чушка, репички, домати.

Витамин D

» подсилва костната система, предотвратява рахит и подобрява устойчивостта

» гъби

Витамин E

» предпазва клетките от свободните радикали и добре влияе на тъканта

» фасул, маруля, спанак, боб, соя. 

Витамин H

» забавя процеса на сивеене на косата и косопада, подобрява съсирването на кръвта

» гъби, моркови, домати, спанак

Витамин K

» подпомага съсирването на кръвта, предотвратява остеопорозата

» броколи, моркови, зеле, карфиол, фасул, маруля, картофи.

Витамин P

» подпомага лечението на кървящи венци, действа противоалергично

» глoг, зеле, домати, салата, спанак, картофи

Добре дошли в Мрежа от училищни сайтове. Това е първата ви публикация. Редактирайте я или я изтрийте и започнете с това!