Немското овчарско куче (на немски: Deutscher Schäferhund) е порода големи (по размер) кучета, произхождащи от Германия.[2] Известно още като „Елзаскапорода“. Тази порода е сравнително нова – селектирана е през 1899 г.Характеризира се със здрава костна система и добре развита мускулатура. Телосложението е хармонично и съразмерно развито, като тялото е здраво, стегнато, с плътно прилепнала към него козина. Главата е масивна, с клиновидна форма, широка черепна част и плоско чело. Носната гъба е голяма и черна. Челюстите са здрави и силни, с ножицовидна захапка. Ушите са високо поставени, с остри върхове, стърчащи нагоре и се изправят дори до седмия месец.Очите са тъмни и изразителни.
Сибирското хъски е порода куче, която произлиза от източната част на Сибир. Сибирските хъскита са първоначално селектирани от чукчите в североизточна Азия, по-късно внесени от търговци в Аляска, САЩ и Канада. През 1925 е имало епидемия от дифтерит в Ном в Аляска, и много кучета са били използвани да осигуряват на смени ценните лекарства в покосения от болестта град. Това събитие помага за популяризирането на породата.
Породата попада в категорията Шпицове и примитивни. Физическата им сила и издръжливост на студ ги прави много добри кучета-водачи на впрягове. Обичат тичането, което всъщност им е нужно, за да разтягат своите мускули и им трябва доста да се разхождат ако живеят в апартамент.
Померан (на немски: Zwergspitz, на полски: Szpic miniaturowy), наричан още той шпиц е порода кучета, произхождаща от областта Померания, обхващаща североизточната част на Германия и северната част на Полша. Принадлежи към групата на декоративните кучета поради малкия си размер. Според стандарта на Международната федерация по кинология померанът е най-малката разновидност на немския шпиц.
