Домашните кучета наследяват сложна социална йерархия и поведение от техните предци вълците. Кучетата са стадни ловци със сложен набор от практики, имащ връзка в определянето на позициите на всяко от кучетата в социалната йерархия. Използват различни пози, движения и други средства за невербална комуникация, които разкриват състоянието на ума.[1] Тези сложни форми на социално познание и комуникация могат да се дължат на тяхната подвижност, игривост и способност да се вместят в човешките домакинствата и социално положение. Тези атрибути способстват кучета да изградят уникална връзка с хората, въпреки че са потенциално опасни хищници на върха на хранителната верига.[2]
Въпреки че много от експертите не са съгласни върху голяма част от детайлите, касаещи опитомяването на кучето, не може да се отрече фактът, че човешкото въздействие е оказало съществено влияние при оформянето на подвида.[2] Малко след опитомяването си кучетата се превръщат в животни, повсеместно разпространени сред човешката популация по цял свят. Предполага се, че кучетата навлизат в Новия свят от Сибир като прекосяват Беринговия проток заедно с човешката миграция. Смята се, че употребата на кучета за впряг се е оказало решаващ фактор при населването на новите континенти от опитомените животни преди около 12 000 години. Кучетата били важна част от живота на Атабаските племена в Северна Америка и са единствените отглеждани от тях опитомени животни (виж Коренно население на Субарктика на Северна Америка). Кучетата са използвани за пренасяне на голяма част от товара при миграцията на племената апачи и навахо допреди 1400 години. Използването на кучета като впрегатни и товарни животни в тези култури често продължава да съществува дори и след въвеждането на коня в Северна Америка.[9]
Днес археолози и биолози са постигнали консенсус в определянето на приблизителната възраст на опитомяване на кучетата.[2][9] Съществуват сигурни доказателства в това, че дивергенцията на генетичните различия между кучета и вълци започва преди около 15 000 години.[10][11][12] Други приемат, че опитомяването е започнало по-рано.[2] Не е известно дали хората насочено са опитомили вълка или линията на кучето не се е отделила еволюционно от тази на вълците, а опитомяването да е ускорило процеса. Последната теза е поддържана от биолозите Реймънд и Лорна Копингър.[3] Според тяхната теория някои вълци са привлечени от поселищата на палеолитното население и тази привързаност е просто еволюционно обусловена.
Този сайт използва бисквитки. Ако продължите да го използвате, ще приемем че сте съгласни. Ако не сте съгласни, моля напуснете сайта и изтрийте бисквитките от вашия браузър.Добре
