Сред традиционните ритуали и церемонии на Игрите (по реда на провеждането им) са:

• Грандиозни церемонни при откриването и закриването на Игрите. За разработването на сценария се привличат най-добрите специалисти от цял ​​свят: сценаристи, организатори на обществени прояви, специалисти по специални ефекти и др. Канят се известни певци, актьори и други именити личности да участват в шоуто. Излъчването на тези събития почти всеки път поставя рекорд по зрителски интерес. Всяка страна-организатор на Олимпиада се стреми да надмине по размера и красотата на церемониите всички предишни Олимпиади. Сценариите на церемониите се държат в строга тайна до самото им начало. Церемонията се провежда на централните стадиони с голям капацитет, на същото място, където се провеждат състезанията по лека атлетика.
• Церемониите при откриването и закриването започват с театрално шествие, което трябва да предостави на зрителите облика на страната и града, за да се запознаят с тяхната история и култура.
• Тържествено преминаване на спортистите и членовете на делегациите по централния стадион. Атлетите от всяка страна оформят отделна група. Традиционно, първа е делегацията на спортистите на Гърция – страната-родоначалник на игрите. Другите групи са по азбучен ред на езика на страната-домакин на игрите. Последна е страната-домакин. Алтернативно може да е по азбучен ред на официалните езици на МОК – френски или английски. Пред всяка група е представител на страната-домакин, носещ табелка с името на съответната страна, на езика на страната-домакин на игрите и на официалните езици на МОК. Начело на групата е знаменосец – обикновено спортист, участващ в игрите, който носи флага на страната си. Правото на носене на флага е голяма чест за спортистите. Обикновено, това право се дава на най-титулуваните и уважавани спортисти.
• Произнасяне на приветствени речи от президента на МОК (задължително), главата или друг официален представител на държавата, в която се провеждат Игрите, понякога кмета на града или председател на Организационния комитет. Последният в края на речта трябва да произнесе думите „(пореден номер на Игрите) летни (или съответно зимни) олимпийски игри се обявяват за открити!“. След това обикновено се произвежда оръдеен залп и множество залпове салюти и фойерверки.
• Издигане на знамето на Гърция като страна-родоначалник на Игрите с изпълнение на националния ѝ химн.
• Издигане на знамето на страната-домакин на Игрите с изпълнение на националния ѝ химн.
• Произнасянето от един от водещите спортисти на страната-домакин, на олимпийската клетва от името на всички участници в Игрите за честна игра съгласно правилата и принципите на спорта и олимпийския дух (през последните години се произнасят и думи за неизползването на забранени стимулиращи средства – допинг).
• Произнасянето от няколко съдии от името на всички съдии на клетва на безпристрастно съдийство.
• Издигане на олимпийския флаг с изпълнение на официалния олимпийски химн.
• Понякога се издига знамето на света (син флаг, на който е изобразен бял гълъб с маслинова клонка в човката си – традиционните символи на мира), символизиращ желанието по време на Игрите да спират всички въоръжени конфликти.
• Увенчаване на церемонията по откриването със запалването на олимпийския огън. Огънят е запален от слънчевите лъчи в Олимпия (Гърция) в храма на езическия гръцки бог Аполон (в Древна Гърция, Аполон е смятан за покровител на Игрите). „Върховната жрица“ на Хера казва молитва със следното съдържание: „Аполоне, боже на слънцето и идеята на светлината, изпрати своите лъчи и запали свещен факел за гостоприемния град … (име на града)“.Огънят се пренася от страна на страна, а във всяка страна, спортист или спортен деец на страната преминава своя част от щафетата, за да предаде огъня нататък. Щафетата предизвиква голям интерес във всички страни, през които преминава олимпийския огън. Носенето на факела се смята за голяма чест. Първата част на щафетата минава през градовете на Гърция. Последната – в градовете на страната–домакин на Игрите. „Щафетата с олимпийския огън“ до 2007 г. преминава по целия свят. След това, поради страха от терористични атаки, факелът се пренася само в страната, в която се провеждат Игрите. В деня на откриване на Игрите, факелът пристига в града–домакин. Спортистите на страната внасят факела на централния стадион в края на церемонията. На стадиона факелът преминава няколко пъти от ръка на ръка, докато не се даде на спортиста, на когото е дадено правото да запали олимпийския огън. Това право е най-почетното. Огънят се запалва в специална чаша, проектирането на която е уникално за всяка Олимпиада. Също така, организаторите винаги се опитват да измислят оригинален и интересен начин на запалването. Чашата се намира високо над стадиона. Огънят трябва да гори по време на цялата Олимпиада и се гаси в края на церемонията по закриването.
• Връчването на медалите на победителите става на специален подиум, с издигане на флага и националния химн в чест на победителите.
• По време на церемонията по закриването също се провежда театрално представление – сбогуване с Олимпиадата, преминаване на участниците, речи на президента на МОК и представител на страната домакин. Закриването на олимпийските игри се обявява от президента на МОК. Следват националния химн на страната, олимпийския химн, сваляне на знамената. Представител на страната–домакин тържествено предава олимпийския флаг на президента на МОК, който на свой ред го предава на представител на Организационния комитет на следващата Олимпиада. Това е последвано от кратко представяне на града-домакин на следващите Игри. В края на церемонията, олимпийският огън се гаси на фона на лирична музика.

От 1932 г. градът-домакин изгражда „олимпийско село“ – комплекс от жилищни помещения за участниците в Игрите. Организаторите на Игрите разработват символика на Олимпиадите: официална емблема и талисман на Игрите. Емблемата обикновено има уникален дизайн, стилизиран в съответствие с характеристиките на страната. Емблемата и талисмана на Игрите са неразделна част от сувенирите, които се произвеждат в големи количества. Приходите от продажбите на сувенири могат да са значителна част от приходите на Олимпиадата, но те невинаги покриват разходите.

На теория, Игрите са състезания между отделните спортисти, а не между националните отбори. Въпреки това, от 1908 г. получава разпространение т.н. неофициална отборна надпревара – определяне на мястото, заето от националните отбори, въз основа на броя получени медали и набрани в състезанията точки (точки се присъждат на първите шест места по системата: първо място – 7 точки, второ – 5, трето – 4, четвърто – 3, пето – 2, шесто – 1).

Как да премахнете тази реклама?