CALORIES IN VS. CALORIES OUT
Много пъти съм го казвал и пак ще го повторя – калориите, които приемаме и калориите, които изразходваме, са ключовият фактор.
За период от 24 часа в нашето тяло ще се наблюдават редица процеси, като например изграждане и разграждане на аминокиселини както и горене и складиране на мазнини.
Груба грешка, която срещам често, е, че много хора се фокусират само върху един процес и приемат, че той се случва в изолация.
Tова съвсем не е така, а даже напротив, често пъти горенето и складирането на мазнини могат да се случат едновременно или в рамките на много кратък диапазон от време. Същото е вярно и за всички други процеси, за които можете да се досетите.
Важното е кои от тези процеси ще надделеят в рамките на един календарен ден, а дори и за цяла седмица.
Когато си говорим за енергиен баланс, първо място заема нашият калориен прием.
Най-просто казано, ако калориите които сме приели, надвишават тези, които сме изразходвали – ние ще сме в калориен излишък и ще качваме килограми.
И обратно, ако сме в калориен дефицит ще сваляме. Има някои изключения направилото, но това е съвсем друга тема, за която ще трябва да се отдели доста по-специално внимание.
Мийл тайминга – стратегическото позициониране на макронутриенти и храни, също има значение. Там нещата са по-индивидуални и зависят от редица фактори, като освен това е необходим и различен подход според ситуацията.
Ако закуската наистина беше най-важното хранене за деня на един билдър, как тогава хората спазващи Leangains протокола на Мартин Беркхан, са толкова здрави и мускулести?

Не би ли следвало да са с атрофирала мускулатура, забавен метаболизъм и следователно дебели?
Интересно е, че много от хората, които проповядват честото хранене и обилните закуски, в същото време признават и периодичното гладуване като добър подход.
Тоест или ядем по 7 пъти на ден и закусваме стабилно, или ядем само по 3 пъти и пропускаме закуската?
На мен ми изглежда като тотално объркване и неразбиране на човешкия метаболизъм.
Всъщност забавянето на метаболизма е основен аргумент на някои от подръжниците на стабилната закуска.
КАКВО СЕ СЛУЧВА С НАШИЯ МЕТАБОЛИЗЪМ?
Мнозина твърдят, че когато тялото ни изпадне в дълъг период на глад, нашият метаболизъм се забавя. Точно поради тази причина трябва да се храним на всеки 2 часа (явно за тях 2 часа са достатъчно дълъг период), за да поддържаме обмяната на вещества забързана.
По пътя на логиката, след като сме спали поне 7-8 часа, нашият метаболизъм е започнал да се забавя и затова е необходимо да закусим веднага след като се събудим и закуската да даде „старт“ на нашата обмяна на вещества.
Дали това реално е така?
Да, за да оцелеем като вид, нашето тяло трябва ефикасно да се адаптира към заобикалящата го среда, а ние съществуваме като вид много преди появата на хладилниците и кварталните супермаркети.
Забавянето на метаболизма по време на глад е факт, тъй като по този начин се увеличава възможността да се докопаме до храна преди да е станало твърде късно.
Но тук е много важно да се уточни, че глад… означава наистина глад!!! Не означава да пропуснеш едно хранене или да не ядеш 24 часа.
Всъщност, енергията, която изразходваме в покой – RMR (resting metabolic rate) се забавя с 8% след тридневно гладуване!!!
По-забавното, е че някои изследвания дори показват забързване на RMR след краткосрочно гладуване.
В едното изследване става въпрос за 48-часово гладуване, а в другото за 84! Нарочно давам такива екстремни примери, за да се убедите сами, че тялото ви не изпада в панически глад, когато просто легнете и поспите 8 часа.
Ако беше така, ние най-вероятно нямаше да съществуваме като вид и щеше да ни е страх да заспим, за да не умрем!