Философия

ДА СИ УЧИТЕЛ НЕ Е ПРОСТО ПРОФЕСИЯ.

ДА СИ УЧИТЕЛ Е ПРИЗВАНИЕ, ОРИС, СЪДБА.

ЗАЩОТО УЧИТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА СЪЗДАДЕ ОТ МАЛКОТО НЕУКО ДЕТЕ ЛИЧНОСТ.

ДОБЪР УЧИТЕЛ Е ТОЗИ, КОЙТО ПОСТОЯННО УСЪВЪРШЕНСТВА ЗНАНИЯТА И ОПИТА СИ В ТАВА ОТНОШЕНИЕ, ТЪРПИ КРИТИКИ И УМЕЕ ДА ПРИЕМА СЪВЕТИ.

Мотивацията е в основата на всяка човешка дейност.

В педагогическата литература са обособени четири основни типа ученици, с които учителят следва да се съобразява при планирането на отделните учебни единици:

– ученици, надарени с въображение /конкретно-произволен стил на учене/;

– аналитични ученици /абстрактно-резултативен стил на учене/;

– благоразумни ученици /конкретно-резултативен стил на учене/;

– динамични ученици /абстрактно-произволен стил на учене/.

. За да бъдат знанията на учениците систематизирани, необходимо е непрекъснато да се разкриват връзките между отделните дисциплини, да се конкретизират и да станат основа на нови изводи и обобщения. Затова работата ми в часовете се основава върху разнообразни образователно – технологични модели, но обединени чрез фокуса на личностно ориентираното образование.

I Модел на обучение, ориентиран към ученето

Моделът на обучение, ориентиран към ученето, е систематичен начин на планиране на уроци. Той изисква конкретен опит, рефлексия, концептуализация, творчество. Този модел обединява отделните стилове на учене чрез последователността на организираните от учителя разнообразни дейности, които се проявяват при отговорите на въпросите – защо, какво, как, ако. Той включва осем стъпки /етапи/, които са организирани така, че да дадат възможност на всеки ученик да се изяви в предпочитаната от него учебна задача:

  1. Мотивиране и поставяне на темата – ЗАЩО? ЗА КАКВО?

1.1.  ВРЪЗКА – Предизвикване на преживяване и познание.

1.2.  ПРОВЕРКА – Анализ и отражение на познанието. Връзка на знанията и уменията с личностните чувства, убеждения, ценности. Разбиране на значимостта на познанието.

  1. Разбиране и усвояване на понятия – КАКВО?

2.1.  ПРЕДСТАВА – Интегриране на анализа с понятието. Възприемане на нова информация. Съотнасяне на факти и отговори.

2.2.  ОПРЕДЕЛЕНИЕ – Дефиниране на понятия, формулиране на теории, конструиране на модели и схеми. Ученикът наблюдава, анализира, класифицира, теоретизира.

  1. Приложение и развитие на умения – КАК?

3.1.  ПРАКТИКА – Зададено от учителя повторение по образец.

3.2.  РАЗШИРЕНИЕ – Упражнение и добавяне на “нещо” от себе си. Проверка на теориите в реалния живот. Демонстриране полезността на усвоените знания. На ученика се дава възможност да експериментира, открива, активно да мисли.

  1. Приспособяване – АКО?

4.1.  УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ – Анализиране на възможностите за приложение. Включване в учебни ситуации с откривателска цел.

4.2.  ИНТЕГРИРАНЕ – Свързване на усвоените знания и прилагане в комплексни учебни задачи. Ученикът развива и демонстрира умения за творчество, поемане на обоснован риск, промяна и адаптация.

Моделът на обучение, ориентиран към ученето, се характеризира с учебни ситуации, изискващи различни познавателни умения и е насочен към развитие на интелектуално гъвкава личност.

          ІІ. Модел на обучение за усвояване на понятия. Концептуално обучение

Могат да бъдат обособени четири нива на концептуално учене, а именно:

  1. Конкретизиране – припомняне на основните характеристики.
  2. Идентифициране – припомняне на примерни понятия.
  3. Класифициране – обобщаване на нови примери.
  4. Усвояване – разграничаване на нови понятия.

За моята работа като че ли в най-голяма степен актуален е моделът на понятийните структури. Основните принципи на обучението, което се основава върху този модел са свързани с готовността за обучение, спираловидната организация на учебното съдържание и надграждането на знанията над вече усвоеното. Актът на обучение, който се основава върху структурно-понятийното учене, включва следните три процеса, които протичат почти едновременнно:

  1. Получаване на нова информация.
  2. Трансформация на знанията – анализиране, преобразуване, обработка на информацията с цел решяване на нови учебни задачи.
  3. Проверка на степента на адекватност при прилагане на начините за работа с информацията.

Те могат да бъдат конкретизирани така:

  1. a)      подбиране и определяне на понятието;
  2. b)      подбиране на свойствата;
  3. c)      разработване на примери;
  4. d)      запознаване на учениците с процеса;
  5. e)      представяне на примери;
  6. f)        разработване на определение на понятието;
  7. g)      даване на допълнителни примери;
  8. h)      обсъждане на процеса с класа;
  9. i)        оценка.

Предимствата на разглеждания модел се отнасят до възможностите, които обучаващата среда създава за учениците:

–         Да свързват новите знания с вече установените.

–         Да се научат да изследват понятията.

–         Да се научат да отделят релевантната информация.

–         Да разширяват знанията си за дадено понятие чрез класифициране на повече от един пример.

–         Да изучават понятията задълбочено.

–         Да учат индивидуално, съобразно собственото си ниво на интелектуално развитие.

Моделът на понятийните структури предполага използването на по-високи нива на мисловен процес, свързани с анализа, синтеза и оценката. Той се използва както за усвояване на елементарни понятия, така и за понятия от по-висш ранг.

          ІІІ. Модел на обучение на основата на дедуктивния подход

Обучението на основата на дедуктивното учене се реализира на базата на логическата асимилация в процеса на преработване на информацията. За него са характерни четири фази:

  1. Учителят представя обобщението или концепцията.
  2. Всеки отделен елемент се обсъжда и неговите отделни характеристики се маркират, за да се разбере концепцията или обобщението от учениците.
  3. На учениците се представят разнообразни примери и се изисква да очертаят приликите и разликите като опит да разберат отношението между специфичните елементи и обобщението.
  4. Учениците генерират собствени примери, като отнасят новата информация към миналия си опит и съществуващите знания. Реализира се обратна връзка, която дава информация на учителя до каква степен новата концепция е усвоена от учениците.

Дедуктивното обучение се характеризира с гъвкавост при прилагане на отделните фази. Характерните за дедуктивния модел обобщени идеи и абстрактност го правят особено приложим за обучението по информатик и ИТ.

ІV. Изследователски модел на обучение. Проблематизирано обучение

Методологическата основа на изследователските модели на обучение е конструктивизмът. Конструктивизмът е философия на учене, която се основава на предпоставката, че размишлявайки върху нашия опит, ние градим разбирането си за света, в който живеем. Ученето е процес на използване на нашите мисловни модели за придобиване на нов опит. Основната идея, върху която се гради тази стратегия на обучение, е възприемането на хората/учениците/ като творци на собственото си познание, а не като възпроизвеждащи чуждо знание.