Края на XII клас, последни учебни седмици. Интересно е как всеки възприема тези необикновени дни. Едни са тъжни и изобщо не искат да мислят за живот извън гимназията, други пък нямат търпение да се впуснат в едно ново приключение и се молят по-бързо да идва 24 май. Аз ли? Аз пак съм в златната среда. Във френската гимназия срещнах, колкото и банално да звучи, уникални и истински хора, но не малко бяха и разочарованията. Тук разбрах смисъла на думата приятелство, както и осъзнах, че "По-добре стой далеч от него/нея" е твърде полезен съвет. Научих, че света е шарен и никога не можеш да разбереш какво се крие зад фалшивата усмивка или тъжния поглед. Не можеш от едно бегло познанство да разбереш какво се върти в главата на съучника ти, но най-ценното нещо е да опиташ.
Тук придобих желанието да уча. Не математика или физика (така или иначе съм безнадежден случай), а да уча повече за това как сме устроени ние и как си комуникираме. В тази среда, хубава или лоша не знам, аз развих най-ценното според мен качество – любопитството. Но полезното любопитство, разбира се. Това, което те кара да излезеш извън зоната си на комфорт, да промениш обичайните си поведения и да прозреш нови истини в абсолютно същата среда и ситуация. Да успееш реално да се поставиш на мястото на друг и да откриеш и разгадаеш света през неговия поглед. За това живея аз.
Разбрах също, че Айнщайн е бил прав – всичко е относително. Днес този ти е приятел, утре не е. Днес се чувстваш потиснат и недооценен, утре си във фурията си и всички ти се възхищават. Това е и най-хубавото – разнообразието. Важното е да приемеш, че всичко е временно и да видиш, че това е красотата на света. Всеки има шанс да стане какъвто си поиска и да направи каквото си поиска, стига вярва в него и да го прави с любов. Все гледаме различията помежду си, а забравяме, че всеки един от нас иска да е успял, обичан и щастлив.
Преди да изпадна още по-дълбоко в спомени от миналото ще заявя, че отдавна съм готова за едно ново начало. От години мечтая за далечни страни и непредсказуеми приключения. Мечтая да уча в някой университет, в някой голям град, някъде там. Да срещна нови хора, нови близки приятели, да изживея нови трепети,а защо не и болки. Няма да е лесно да зарежа всичко тук, но всяка болка носи и неимоверно много позитиви. Искам да се науча да се справям сама и да благодаря единствено на себе си. Искам да се науча да пускам пералня и да съм болна сама вкъщи. Да, даже и това искам. Няма голямо значение къде – единствено условие е да бъде в ново обкръжение. Не защото не харесвам старото, а защото младия човек има нужда от разнообразие и от емоции, които да разказва на внучетата си, когато те са на неговата възраст. Примерно.
Края на XII клас, последни учебни седмици. И такива мисли се въртят из тийнейджърските глави.
